Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2014 09:49 - В събота с Калина Ковачева
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3802 Коментари: 7 Гласове:
26


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

* * *

Ще мине всичко. Ние да сме живи.
И болката. И радостта горчива.
И вярата. Неверието - също.
И завистта,
и злобата
ще свършат.
Ще мине всичко. Нека да сме живи.
Единствено това да ни опива.
А другото? - пристига, заминава.
Животът бърза.
А човек
остава.
Ще мине всичко. И дано сме живи.
Мъгла пътечката до нас покрива.
И само вятър, вятър, вятър
дълбае към душите ни
земята.
Стои човек. Животът си отива.
И той ще мине.

Само да сме живи.

Калина Ковачева

 http://liternet.bg/publish11/kkovacheva/lichni/shte_mine.htm

image

 







Гласувай:
26



1. shveik5 - Самоирония до кокал!
26.07.2014 13:49
” Животът бърза. А човек остава.”
Представих си как има поне два начина да препускаш коня си напред. Единият е да го яздиш като му държиш здраво юздите в ръцете си и го направляваш на там на където те тегли/ сърцето- не той/. Другият е, да си го възседнал обратно и пак ще вървиш напред, само дето конят ще те извози, до където си знае накрая. Кой е правилният, всеки сам определя „само да сме живи” и стига животът да му е поднесъл кон и поне една подкова по пътя! И съботата, разправят, не била застрахована от това да срещнеш подкова:))!
цитирай
2. tota - ” Животът бърза. А човек остава. ...
26.07.2014 14:50
shveik5 написа:
” Животът бърза. А човек остава.”
Представих си как има поне два начина да препускаш коня си напред. Единият е да го яздиш като му държиш здраво юздите в ръцете си и го направляваш на там на където те тегли/ сърцето- не той/. Другият е, да си го възседнал обратно и пак ще вървиш напред, само дето конят ще те извози, до където си знае накрая. Кой е правилният, всеки сам определя „само да сме живи” и стига животът да му е поднесъл кон и поне една подкова по пътя! И съботата, разправят, не била застрахована от това да срещнеш подкова:))!

Авторката е имала предвид, че каквото и да се случи в житейския път на човека, други ще ги има. Но тук основната мисъл е да се научи човек да приема нещата философски. Да знае, че всичко има в живота и че нещата в него се редуват. Най - важното е самият живот!
цитирай
3. stela50 - Да... авторката е описала толкова мило и естествено
27.07.2014 01:23
случващото се по пътя на живота... от стиха лъха спокойствие,
разбиране, усещане на мига - живот, пълното му изживяване
и нормално продължение... Песента... настроение в съботната вечер...
И понеже сме в разгара на лятото, а мислите ми пътуват често
да любимия Созопол... където моите камънчета чакат всяко лято...
Поздрав за теб, мила Ати с нещо любимо от Калина Ковачева... :))
*
В Созопол - казваш - има друго време:
покой и тишина, море, нетленност.
В Созопол, казваш, Вечността живее
и вие си общувате със нея.
В Созопол няма бури. Само синьо
и синьото е топло и невинно.
Там траят вечно най-добрите чувства
и музите на всичките изкуства
говорят по човешки - ясно, просто,
а хората отиват си на гости
ей тъй - на блага дума и на вино,
за хляб, за олио, за цвят гергинов.
И няма със Човешкото раздяла.

В Созопол никога не съм живяла.
*
Благодаря, мила за споделените моменти...
цитирай
4. tota - случващото се по пътя на живота. . . ...
28.07.2014 16:32
stela50 написа:
случващото се по пътя на живота... от стиха лъха спокойствие,
разбиране, усещане на мига - живот, пълното му изживяване
и нормално продължение... Песента... настроение в съботната вечер...
И понеже сме в разгара на лятото, а мислите ми пътуват често
да любимия Созопол... където моите камънчета чакат всяко лято...
Поздрав за теб, мила Ати с нещо любимо от Калина Ковачева... :))
*
В Созопол - казваш - има друго време:
покой и тишина, море, нетленност.
В Созопол, казваш, Вечността живее
и вие си общувате със нея.
В Созопол няма бури. Само синьо
и синьото е топло и невинно.
Там траят вечно най-добрите чувства
и музите на всичките изкуства
говорят по човешки - ясно, просто,
а хората отиват си на гости
ей тъй - на блага дума и на вино,
за хляб, за олио, за цвят гергинов.
И няма със Човешкото раздяла.

В Созопол никога не съм живяла.
*
Благодаря, мила за споделените моменти...


Ех, Танечка, радвам се, че си отбила и си споделила с нас с друго стихотворение на Калина Ковачева. На теб желая камънчетата да те посрещнат отново и да ти подарят своята обич.
Желая ти хубави летни дни!
цитирай
5. priqtel12 - Даааа....толкова бързо отлита животът ни.....
31.07.2014 14:46
А успяваме ли да го изживеем както трябва?!?!?
цитирай
6. tota - А успяваме ли да го изживеем както ...
31.07.2014 23:39
priqtel12 написа:
А успяваме ли да го изживеем както трябва?!?!?


Може би, защото никой не ни учи на това, как да живеем? Той животът е един миг!
цитирай
7. tota - Rada Aleksandrova
17.08.2014 19:36
Спомен за Калина./ понеже ще идем за малко на море./ Трябва да е било 2005 -2006 г., Калина през лятото отиваше в Несебър.Там Коста Павлови имаха малък апартамент.Не знам дали те или някой друг й беше уредил работа в двора на един почивен дом като градинарка.Казваше ми - Рада, аз трябва само да премествам маркуча, нали разбираш.Освен това имам осигурена храна и легло - верно в мазето е, но нали през останалото време съм на плажа.Връщаше се осветена от тази почивка-работа.Успя да отиде и през следващото лято.Но вече й беше трудно да дърпа и премества маркуча. Каза, че й помагали.Че почти всяка вечер си говорят с Коста и жена му.Намираше го за истинско щастие, а беше вече тежко болна...Потърсих морски стихове в последните й книги , вероятно е писала, но не открих.Има едно старо - Созопол - което завършва: " В Созопол никога на съм била." Сигурна съм, че има и непубликувани, но синът й така и не е издал нова нейна книга.Затова преписвам неморски.

Стихотворението
Пиша вместо да плача.
Защо да възпявам Радостта,
щом тя самата е песен?
Сега мога да спра пистолета
в нечия зла мисъл.
Или да седна до някого,
който си няма никого.

Избор
Не че не мога да пиша така:
червиво небе,
сгромолясано,
всички червеи населиха земята,
но ще напиша:
вали.

Rada Aleksandrova:
Разказвам историята съзнателно сухо.Работота е там, че тя не можеше да работи, не беше в състояние.И всъщност си отиде от липса на здравеопазване, от липса на елементарни средства за живот, за храна, която е за диабетици и мисля, че се отчая от състоянието си и затова не вземаше и тези прости лекарства, които мажеше да си позволи да купи. Искам да кажа, че един голям поет на България си отиде от глад, мизерия и от безгрижието на върхушката за нас.И не само тя, отидоха си редица прекрасни литератори, да, от отчаяние, глад и липса на лекарска грижа.Всъщност това ме вади от равнонесие, хората които загубих / загубихме.

https://www.facebook.com/rada.aleksandrova.9?fref=nf
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12147994
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70666
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031