Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
26.07.2014 09:49 -
В събота с Калина Ковачева
* * *
Ще мине всичко. Ние да сме живи.
И болката. И радостта горчива.
И вярата. Неверието - също.
И завистта,
и злобата
ще свършат.
Ще мине всичко. Нека да сме живи.
Единствено това да ни опива.
А другото? - пристига, заминава.
Животът бърза.
А човек
остава.
Ще мине всичко. И дано сме живи.
Мъгла пътечката до нас покрива.
И само вятър, вятър, вятър
дълбае към душите ни
земята.
Стои човек. Животът си отива.
И той ще мине.
Само да сме живи.
Калина Ковачева
http://liternet.bg/publish11/kkovacheva/lichni/shte_mine.htm
” Животът бърза. А човек остава.”
Представих си как има поне два начина да препускаш коня си напред. Единият е да го яздиш като му държиш здраво юздите в ръцете си и го направляваш на там на където те тегли/ сърцето- не той/. Другият е, да си го възседнал обратно и пак ще вървиш напред, само дето конят ще те извози, до където си знае накрая. Кой е правилният, всеки сам определя „само да сме живи” и стига животът да му е поднесъл кон и поне една подкова по пътя! И съботата, разправят, не била застрахована от това да срещнеш подкова:))!
цитирайПредставих си как има поне два начина да препускаш коня си напред. Единият е да го яздиш като му държиш здраво юздите в ръцете си и го направляваш на там на където те тегли/ сърцето- не той/. Другият е, да си го възседнал обратно и пак ще вървиш напред, само дето конят ще те извози, до където си знае накрая. Кой е правилният, всеки сам определя „само да сме живи” и стига животът да му е поднесъл кон и поне една подкова по пътя! И съботата, разправят, не била застрахована от това да срещнеш подкова:))!
shveik5 написа:
” Животът бърза. А човек остава.”
Представих си как има поне два начина да препускаш коня си напред. Единият е да го яздиш като му държиш здраво юздите в ръцете си и го направляваш на там на където те тегли/ сърцето- не той/. Другият е, да си го възседнал обратно и пак ще вървиш напред, само дето конят ще те извози, до където си знае накрая. Кой е правилният, всеки сам определя „само да сме живи” и стига животът да му е поднесъл кон и поне една подкова по пътя! И съботата, разправят, не била застрахована от това да срещнеш подкова:))!
Представих си как има поне два начина да препускаш коня си напред. Единият е да го яздиш като му държиш здраво юздите в ръцете си и го направляваш на там на където те тегли/ сърцето- не той/. Другият е, да си го възседнал обратно и пак ще вървиш напред, само дето конят ще те извози, до където си знае накрая. Кой е правилният, всеки сам определя „само да сме живи” и стига животът да му е поднесъл кон и поне една подкова по пътя! И съботата, разправят, не била застрахована от това да срещнеш подкова:))!
Авторката е имала предвид, че каквото и да се случи в житейския път на човека, други ще ги има. Но тук основната мисъл е да се научи човек да приема нещата философски. Да знае, че всичко има в живота и че нещата в него се редуват. Най - важното е самият живот!
случващото се по пътя на живота... от стиха лъха спокойствие,
разбиране, усещане на мига - живот, пълното му изживяване
и нормално продължение... Песента... настроение в съботната вечер...
И понеже сме в разгара на лятото, а мислите ми пътуват често
да любимия Созопол... където моите камънчета чакат всяко лято...
Поздрав за теб, мила Ати с нещо любимо от Калина Ковачева... :))
*
В Созопол - казваш - има друго време:
покой и тишина, море, нетленност.
В Созопол, казваш, Вечността живее
и вие си общувате със нея.
В Созопол няма бури. Само синьо
и синьото е топло и невинно.
Там траят вечно най-добрите чувства
и музите на всичките изкуства
говорят по човешки - ясно, просто,
а хората отиват си на гости
ей тъй - на блага дума и на вино,
за хляб, за олио, за цвят гергинов.
И няма със Човешкото раздяла.
В Созопол никога не съм живяла.
*
Благодаря, мила за споделените моменти...
цитирайразбиране, усещане на мига - живот, пълното му изживяване
и нормално продължение... Песента... настроение в съботната вечер...
И понеже сме в разгара на лятото, а мислите ми пътуват често
да любимия Созопол... където моите камънчета чакат всяко лято...
Поздрав за теб, мила Ати с нещо любимо от Калина Ковачева... :))
*
В Созопол - казваш - има друго време:
покой и тишина, море, нетленност.
В Созопол, казваш, Вечността живее
и вие си общувате със нея.
В Созопол няма бури. Само синьо
и синьото е топло и невинно.
Там траят вечно най-добрите чувства
и музите на всичките изкуства
говорят по човешки - ясно, просто,
а хората отиват си на гости
ей тъй - на блага дума и на вино,
за хляб, за олио, за цвят гергинов.
И няма със Човешкото раздяла.
В Созопол никога не съм живяла.
*
Благодаря, мила за споделените моменти...
stela50 написа:
случващото се по пътя на живота... от стиха лъха спокойствие,
разбиране, усещане на мига - живот, пълното му изживяване
и нормално продължение... Песента... настроение в съботната вечер...
И понеже сме в разгара на лятото, а мислите ми пътуват често
да любимия Созопол... където моите камънчета чакат всяко лято...
Поздрав за теб, мила Ати с нещо любимо от Калина Ковачева... :))
*
В Созопол - казваш - има друго време:
покой и тишина, море, нетленност.
В Созопол, казваш, Вечността живее
и вие си общувате със нея.
В Созопол няма бури. Само синьо
и синьото е топло и невинно.
Там траят вечно най-добрите чувства
и музите на всичките изкуства
говорят по човешки - ясно, просто,
а хората отиват си на гости
ей тъй - на блага дума и на вино,
за хляб, за олио, за цвят гергинов.
И няма със Човешкото раздяла.
В Созопол никога не съм живяла.
*
Благодаря, мила за споделените моменти...
разбиране, усещане на мига - живот, пълното му изживяване
и нормално продължение... Песента... настроение в съботната вечер...
И понеже сме в разгара на лятото, а мислите ми пътуват често
да любимия Созопол... където моите камънчета чакат всяко лято...
Поздрав за теб, мила Ати с нещо любимо от Калина Ковачева... :))
*
В Созопол - казваш - има друго време:
покой и тишина, море, нетленност.
В Созопол, казваш, Вечността живее
и вие си общувате със нея.
В Созопол няма бури. Само синьо
и синьото е топло и невинно.
Там траят вечно най-добрите чувства
и музите на всичките изкуства
говорят по човешки - ясно, просто,
а хората отиват си на гости
ей тъй - на блага дума и на вино,
за хляб, за олио, за цвят гергинов.
И няма със Човешкото раздяла.
В Созопол никога не съм живяла.
*
Благодаря, мила за споделените моменти...
Ех, Танечка, радвам се, че си отбила и си споделила с нас с друго стихотворение на Калина Ковачева. На теб желая камънчетата да те посрещнат отново и да ти подарят своята обич.
Желая ти хубави летни дни!
А успяваме ли да го изживеем както трябва?!?!?
цитирайpriqtel12 написа:
А успяваме ли да го изживеем както трябва?!?!?
Може би, защото никой не ни учи на това, как да живеем? Той животът е един миг!
Спомен за Калина./ понеже ще идем за малко на море./ Трябва да е било 2005 -2006 г., Калина през лятото отиваше в Несебър.Там Коста Павлови имаха малък апартамент.Не знам дали те или някой друг й беше уредил работа в двора на един почивен дом като градинарка.Казваше ми - Рада, аз трябва само да премествам маркуча, нали разбираш.Освен това имам осигурена храна и легло - верно в мазето е, но нали през останалото време съм на плажа.Връщаше се осветена от тази почивка-работа.Успя да отиде и през следващото лято.Но вече й беше трудно да дърпа и премества маркуча. Каза, че й помагали.Че почти всяка вечер си говорят с Коста и жена му.Намираше го за истинско щастие, а беше вече тежко болна...Потърсих морски стихове в последните й книги , вероятно е писала, но не открих.Има едно старо - Созопол - което завършва: " В Созопол никога на съм била." Сигурна съм, че има и непубликувани, но синът й така и не е издал нова нейна книга.Затова преписвам неморски.
Стихотворението
Пиша вместо да плача.
Защо да възпявам Радостта,
щом тя самата е песен?
Сега мога да спра пистолета
в нечия зла мисъл.
Или да седна до някого,
който си няма никого.
Избор
Не че не мога да пиша така:
червиво небе,
сгромолясано,
всички червеи населиха земята,
но ще напиша:
вали.
Rada Aleksandrova:
Разказвам историята съзнателно сухо.Работота е там, че тя не можеше да работи, не беше в състояние.И всъщност си отиде от липса на здравеопазване, от липса на елементарни средства за живот, за храна, която е за диабетици и мисля, че се отчая от състоянието си и затова не вземаше и тези прости лекарства, които мажеше да си позволи да купи. Искам да кажа, че един голям поет на България си отиде от глад, мизерия и от безгрижието на върхушката за нас.И не само тя, отидоха си редица прекрасни литератори, да, от отчаяние, глад и липса на лекарска грижа.Всъщност това ме вади от равнонесие, хората които загубих / загубихме.
https://www.facebook.com/rada.aleksandrova.9?fref=nf
цитирайСтихотворението
Пиша вместо да плача.
Защо да възпявам Радостта,
щом тя самата е песен?
Сега мога да спра пистолета
в нечия зла мисъл.
Или да седна до някого,
който си няма никого.
Избор
Не че не мога да пиша така:
червиво небе,
сгромолясано,
всички червеи населиха земята,
но ще напиша:
вали.
Rada Aleksandrova:
Разказвам историята съзнателно сухо.Работота е там, че тя не можеше да работи, не беше в състояние.И всъщност си отиде от липса на здравеопазване, от липса на елементарни средства за живот, за храна, която е за диабетици и мисля, че се отчая от състоянието си и затова не вземаше и тези прости лекарства, които мажеше да си позволи да купи. Искам да кажа, че един голям поет на България си отиде от глад, мизерия и от безгрижието на върхушката за нас.И не само тя, отидоха си редица прекрасни литератори, да, от отчаяние, глад и липса на лекарска грижа.Всъщност това ме вади от равнонесие, хората които загубих / загубихме.
https://www.facebook.com/rada.aleksandrova.9?fref=nf
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 70806
Блогрол
1. Влиянието
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com